Пак е неделя, тишината се усеща толкова близо. Давя се в тежки мисли, защото не мога да бъда при теб. Тази дистанция между нас, която изглежда непроницаема, тя ме дърпа надолу, нищо не мога да направя за нас.

Било ли бихме могли само да извървим стъпки (stapki), да се срещнем по средата на пътя. Надеждата може да прогони тъмнината, за да може изцелението да започне. Било ли бихме могли да си подадем ръце, за да премине тази болка, така че едно ново време да ни намери и красотата на любовта да спечели.

Стоим толкова далеч един от друг и слушаме много истории за Бог на милосърдието, търсен открай време. Но ако чувстваме същия дух, който ни заобикаля всички, как може да бъде, че се губим в омраза – отговорът лежи толкова близо.

Било ли бихме могли само да извървим стъпки (stapki), да се срещнем по средата на пътя. Надеждата може да прогони тъмнината, за да може изцелението да започне. Било ли бихме могли да си подадем ръце, за да премине тази болка, така че едно ново време да ни намери и красотата на любовта да спечели.

Знам, толкова е много трудно да помолиш за прошка и да кажеш от какво имаме нужда. Защо сме толкова безмилостни? Всяка дума на другия звучи грешно, но истината познава много страни. Защо сме толкова безмилостни? Пленени в горчив спор! Кога най-накрая ще сме готови за това?

Можем да извървим тези стъпки (stapki), да се срещнем по средата на пътя. Надеждата може да прогони тъмнината и изцелението ще започне. Подаваме си ръцете сега, за да премине тази болка, така че едно ново време да ни намери и красотата на любовта да спечели.

Можем да извървим тези стъпки (stapki), да се срещнем по средата на пътя. Надеждата може да прогони тъмнината и изцелението ще започне. Подаваме си ръцете сега, за да премине тази болка, така че едно ново време да ни намери и красотата на любовта да спечели